Облак
Не си отивай! За миг поспри
преди да дойде нашата раздяла!
Ще ти разкажа: онова което укрих
в тази нощ безлунна, оживяла...
Тогава тайната ми, някак изведнъж
ще придобие осезаемо желание...
Може би – ще се стовари буен дъжд
и ти ще засияеш свежа, всеотдайна.
Загубих всичко, останало без теб!
И всяка друга стъпка е погрешна.
Трева, като вина в душата ми расте.
Навярно в очите ти съм смешен.
Но как бих могъл да ти обясня,
че любовта ми е онемяла, мълчалива?
Дано очите ти се прояснят...
Дано! Дано, защото жажда ме изпива!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стойчо Станев Все права защищены
