5 апр. 2019 г., 00:28

Облак

854 14 24

Не си отивай! За миг поспри

преди да дойде нашата раздяла!

Ще ти разкажа: онова което укрих

в тази нощ безлунна, оживяла...

 

Тогава тайната ми, някак изведнъж

ще придобие осезаемо желание...

Може би – ще се стовари буен дъжд

и ти ще засияеш свежа, всеотдайна.

 

Загубих всичко, останало без теб!

И всяка друга стъпка е погрешна.

Трева, като вина в душата ми расте.

Навярно в очите ти съм смешен.

 

Но как бих могъл да ти обясня,

че любовта ми е онемяла, мълчалива?

Дано очите ти се прояснят...

Дано! Дано, защото жажда ме изпива!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойчо Станев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...