5 апр. 2019 г., 00:28

Облак

850 14 24

Не си отивай! За миг поспри

преди да дойде нашата раздяла!

Ще ти разкажа: онова което укрих

в тази нощ безлунна, оживяла...

 

Тогава тайната ми, някак изведнъж

ще придобие осезаемо желание...

Може би – ще се стовари буен дъжд

и ти ще засияеш свежа, всеотдайна.

 

Загубих всичко, останало без теб!

И всяка друга стъпка е погрешна.

Трева, като вина в душата ми расте.

Навярно в очите ти съм смешен.

 

Но как бих могъл да ти обясня,

че любовта ми е онемяла, мълчалива?

Дано очите ти се прояснят...

Дано! Дано, защото жажда ме изпива!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойчо Станев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...