ОБЛАК
Забравил, облакът не идва,
повяхна моята градина.
Зъл вятър клоните раздруса,
аз потънах във покруса.
Задрямал, от звезди забулен,
погледът ми тъжен го прониза.
Без магии, без свян го примами,
облако, отнеси мъката ми само!
А времето - нетърпеливо,
лети и нищо не повтаря,
като дете се забавлява,
до надежда спря се и остана!
повяхна моята градина.
Зъл вятър клоните раздруса,
аз потънах във покруса.
Задрямал, от звезди забулен,
погледът ми тъжен го прониза.
Без магии, без свян го примами,
облако, отнеси мъката ми само!
А времето - нетърпеливо,
лети и нищо не повтаря,
като дете се забавлява,
до надежда спря се и остана!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
