Jul 15, 2007, 10:07 AM

ОБЛАК

Poetry

553 0 2

Забравил, облакът не идва,
повяхна моята градина.
Зъл вятър клоните раздруса,
аз потънах във покруса.

Задрямал, от звезди забулен,
погледът ми тъжен го прониза.
Без магии, без свян го примами,
облако, отнеси мъката ми само!

А времето - нетърпеливо,
лети и нищо не повтаря,
като дете се забавлява,
до надежда спря се и остана!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

тюркоаз (Мариола Томова)

Благодаря ви и на вас се радвам в моята градина, има място и за вас!

2007-07-15T22:46:07+03:00
Aneta_kz (Анета)

А твоята градина е така красива...!
Стой до надеждата и не се отделяй от нея, Мариолче!
Поздрави за хубавата приказка!

2007-07-15T22:31:23+03:00

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0