Обобщение

26.08.2014 г., 20:09 ч.

Поезия » Друга

351 0 4

Нагледах се на утро как изгрява.

Нагледах се на много божи дни.

Нагледах се на залез как прегрява

и газил съм в роса, и във слани.

Посрещах с радост гостите прилични

и ги изпращах в мокрия порой.

Посрещах вечер нощите различни.

Сънувах тежки сънища безброй.

Мечтаех аз за пролети големи.

Мечтаех за горещите лета,

а все попадах в есените неми,

та вечер зимни дрехи да плета.

Нагледах се на вечерите лунни

и на звездите горе от сребро.

Наслушах се на песни пъстрострунни.

Нагледах се на лошо и добро.

А в нощи жълти - в лунните предели,

до мене спяха лунни стихове.

И с тях в празнични безброй недели

горяхме в опростими грехове.

Утехата за мен намирах само

в една жена във топлия си дом,

когато тя склони на мойто рамо

глава с ухание на своя Лом.

Сега разбирам: всичко отминава

и се усуква бавно на конец,

и той през иглено ухо минава

за да се върже в края на венец.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.