Обобщение
Нагледах се на утро как изгрява.
Нагледах се на много божи дни.
Нагледах се на залез как прегрява
и газил съм в роса, и във слани.
Посрещах с радост гостите прилични
и ги изпращах в мокрия порой.
Посрещах вечер нощите различни.
Сънувах тежки сънища безброй.
Мечтаех аз за пролети големи.
Мечтаех за горещите лета,
а все попадах в есените неми,
та вечер зимни дрехи да плета.
Нагледах се на вечерите лунни
и на звездите горе от сребро.
Наслушах се на песни пъстрострунни.
Нагледах се на лошо и добро.
А в нощи жълти - в лунните предели,
до мене спяха лунни стихове.
И с тях в празнични безброй недели
горяхме в опростими грехове.
Утехата за мен намирах само
в една жена във топлия си дом,
когато тя склони на мойто рамо
глава с ухание на своя Лом.
Сега разбирам: всичко отминава
и се усуква бавно на конец,
и той през иглено ухо минава
за да се върже в края на венец.
© Никола Апостолов All rights reserved.
