26.11.2025 г., 22:13

Обобщение

152 0 4

Към края съм на жизнения път...

Към мен оферти не текат.

Нямам си и връзка лична.

Чакат вси да се капична.

 

Ала, аз съм здрав и прав.

Все още съм си и корав.

Който да бутне ме поиска

май си поема с мене риска.

 

Желаещи-да, има много!

Все още як съм, слава Богу!

Едва ли туй ми е проблем-

аз пловдивски съм си серсем!

 

Не карах във живота умно.

Камо ли- благоразумно.

Обаче,имах идеали...

Имат ли ги днес-едва ли!

 

Та за това не ми и пука!

Казвам на другите-наслука!

Аз продължавам си без стрес

и ще си пийна винце днес!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Янков Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

  • Да сме живи,да сме здрави, във всички области корави!
  • Живи и здрави, Георги, продължаваме напред! 👍
  • благодаря за поощрението!
  • Всички сме към края де факто, тъй като никой не знае кога е. Само където едни се опитват да игнорират мисълта за него и да живеят свободно дните си, а други съзнават неизбежната му близост и се опитват пълноценно да се възползват от живия живот.
    Хубав стих!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...