17.01.2024 г., 10:52

Обожавана

1.1K 9 14

 

Той ме обожава – каза ми го снощи,

много се уплаших… Минах на диета,

за да го поканя по бельо на гости.

С този целулит? Каква ти Жулиета…

 

Той ме обожава – сигурно ще иска

мусака и свирка… Боже, колко прах

върху гардероба, а съм твърде ниска.

Аз и Артемида? Пукам се от смях…

 

Той ме обожава – може би сънува

статуи от мрамор. Само да не пита

кой ми е подред.  Хъркам, той ще чува

руси водопади. Клета Афродита…

 

Той ме обожава - имам махмурлук

и размазан грим, и памучни гащи.

Пуша и си мисля – няма място тук,

друга някоя Богиня ще му каже „Здрасти“

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселина Цакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мисля, че е по-добре "свирката" да се подвизава в поезията отколкото да се преживява в реалността. 😃 Иначе забавно стихче. Поздрави
  • Значи сте дебеличка, с целулит, ниска, не бършете прах, хъркате и сте пияндурка, и все пак той ви обожава? Ами струва си мусака и свирка да му направите... Или както е казал Анри Четвърти: "Париж си струва една литургия"....
  • Кефи ме, забавно е.
    Аз лично не бих използвала думата “свирка” в поетичен текст, но предполагам си е мое изкривяване.
    Иначе поздравления. Обожава те
  • Това е пародия, но бройте сричките. 👍😊
  • Е, хайде сега - всеки си има кусурите Важното е, че си Обожавана!
    Благодаря за усмивките!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...