6.03.2010 г., 12:41

Обратната страна

1.4K 0 6

 

Това че иска да е честна
Подплаши всички прелетни
На стряхата на топлата ù есен
Където те за отдих спряха
Разбра цената на живота им
Да казва не това което е
Докато я крадяха със очи
Се хвана във поредна
Изневяра на  сърцето си
Нима защото осъзнаха
Стотина очевадни разлики
Присъди бързи те раздадоха
В безсилието си задавени
Но овластени от делата си
Ах те са се самоубили
Със собствената си себичност
Достигайки ръба на пропастта
Че трябва тях да ги обичат
С обратната страна на любовта

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рот Блак Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !!! Тъкмо навреме открих стиха ти!

    Прочетох си го... всякак!
    Благодаря!!!
  • Благодаря ви, трогнахте ме...Ще приема добрите ви коментари като подарък за утрешния празник!
  • Много е хубаво!
    И наистина е обърнато...
    Поздравления!
  • Страхотен стих.
  • "Че трябва тях да ги обичат
    С обратната страна на любовта"

    Много хубаво!
    Поздрав!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....