Обратната страна на любовта.
Най-страшната. Последната. Онази,
където няма болка и вина.
Където няма даже и омраза.
Обратната... Най-тъжната страна!
След нея няма сълзи, и въздишки.
След нея има само тишина.
След нея, всъщност... Не остава нищо.
А дълъг път изминахме до тук!
Обичахме, жадувахме... Живяхме!
След теб не знам дали ще има друг -
но знам, че любовта я разпиляхме.
Разплискахме я - бисерни зърна…
И птици есенни я изкълваха.
Дочакахме обратната страна!
А любовта навън си търси стряха...
Аз любовта... До дъх я изживях!
Делих те и с жена ти - и с жените...
Да съм без теб - сега не ме е страх.
От другата страна сега е тихо...
Какво била съм, и какво не бях -
сега съм само стихнала жарава.
Аз всичките си песни ти изпях.
И всичките си сълзи ти раздадох.
След теб навярно ще обичам друг -
и в знойни нощи Муза ще ми бъде...
С прохладата на пролетен капчук -
на твойте устни друга ще се сбъдне.
Обратната страна на любовта
е свобода. Която ми прилича!
Изгубен ключ! Затворена врата.
И вечност! Във която те обичах.
© Гълъбина Митева Всички права запазени