May 20, 2021, 11:26 PM

Обратната страна на любовта

  Poetry » Love
1.3K 13 12

Обратната страна на любовта.
Най-страшната. Последната. Онази,
където няма болка и вина.
Където няма даже и омраза.

Обратната... Най-тъжната страна!
След нея няма сълзи, и въздишки.
След нея има само тишина.
След нея, всъщност... Не остава нищо.

А дълъг път изминахме до тук!
Обичахме, жадувахме... Живяхме!
След теб не знам дали ще има друг -
но знам, че любовта я разпиляхме.

Разплискахме я - бисерни зърна
И птици есенни я изкълваха.
Дочакахме обратната страна!
А любовта навън си търси стряха...

Аз любовта... До дъх я изживях!
Делих те и с жена ти - и с жените...
Да съм без теб - сега не ме е страх.
От другата страна сега е тихо...

Какво била съм, и какво не бях -
сега съм само стихнала жарава.
Аз всичките си песни ти изпях.
И всичките си сълзи ти раздадох.

След теб навярно ще обичам друг -
и в знойни нощи Муза ще ми бъде...
С прохладата на пролетен капчук -
на твойте устни друга ще се сбъдне.

Обратната страна на любовта
е свобода. Която ми прилича!
Изгубен ключ! Затворена врата.
И вечност! Във която те обичах.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гълъбина Митева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво! Похвално, неповторимо! Как само си преживяла и отразила в стих Любовта!!!
  • Прекрасно е...
    Поезия...
  • Много добро!
  • Прекрасна поезия!
  • Обратната страна на любовта- една е тя и затова в единствено число най- добре звучи. Любови- като изкуственно чене, твое е, ама не. Любовта- безкрайност, гръб няма! Поздравления

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...