13.01.2025 г., 15:28 ч.

Обратната страна на огледалото 

  Поезия » Философска
135 2 6

ОБРАТНАТА СТРАНА НА ОГЛЕДАЛОТО

Не беше лесно да призная,
че тишината ме тревожи.
Нахлува в празната ми стая
и тръсва мократа си кожа.

Изсъсква нещо непонятно –
и става тъмно и студено.
Нима си тръгваш безвъвратно
из безпределната Вселена?

Отдалечават ме пространства –
маршрутът е чертан погрешно.
Подир безумства и пиянства
едва ли предстоят ми срещи.

Дори писмо да ти напиша –
ще го загуби пощальонът.
И тлее залезът – излишен,
сред каменните катакомби.

През неизменната Голтота
дали премина някой влъхва?
Смъртта е ехо на живота –
което нивга не заглъхва.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??