Обратната страна на огледалото
ОБРАТНАТА СТРАНА НА ОГЛЕДАЛОТО
Не беше лесно да призная,
че тишината ме тревожи.
Нахлува в празната ми стая
и тръсва мократа си кожа.
Изсъсква нещо непонятно –
и става тъмно и студено.
Нима си тръгваш безвъвратно
из безпределната Вселена?
Отдалечават ме пространства –
маршрутът е чертан погрешно.
Подир безумства и пиянства
едва ли предстоят ми срещи.
Дори писмо да ти напиша –
ще го загуби пощальонът.
И тлее залезът – излишен,
сред каменните катакомби.
През неизменната Голтота
дали премина някой влъхва?
Смъртта е ехо на живота –
което нивга не заглъхва.
© Валентина Йотова All rights reserved.
