Обречена любов
Оглеждам се в очите ти
като в кристално огледало,
чувствени потръпват устните,
огън изгаря цялото ми тяло.
Сълза по бузата се стече,
търкулнала се отведнъж
и като любовта обречена,
тя тупна на голата ми гръд.
Сега отдавам ти се цяла,
с устни, със сърце, без грим,
не говори ми за раздяла,
затуй, че си измамният любим.
И какво, че вярвам във измама,
нали в нощта, под голата луна
ръцете си държим ний двама,
изтръпнали от страст, от лудостта.
И ще се усмихвам след това,
какво от туй, че малко ще горчи,
преглъщайки пареща сълза
и споменът за тебе ще боли.
като в кристално огледало,
чувствени потръпват устните,
огън изгаря цялото ми тяло.
Сълза по бузата се стече,
търкулнала се отведнъж
и като любовта обречена,
тя тупна на голата ми гръд.
Сега отдавам ти се цяла,
с устни, със сърце, без грим,
не говори ми за раздяла,
затуй, че си измамният любим.
И какво, че вярвам във измама,
нали в нощта, под голата луна
ръцете си държим ний двама,
изтръпнали от страст, от лудостта.
И ще се усмихвам след това,
какво от туй, че малко ще горчи,
преглъщайки пареща сълза
и споменът за тебе ще боли.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галя Николова Всички права запазени
