Fabiana (Галя Николова)
216 821
27.07.2007 г., 20:52 ч.

Обречена любов 

  Поезия
472 0 5
Оглеждам се в очите ти
като в кристално огледало,
чувствени потръпват устните,
 огън изгаря цялото ми тяло.

Сълза по бузата се стече,
търкулнала се отведнъж
и като любовта обречена,
тя тупна на голата ми гръд.

Сега отдавам ти се цяла,
с устни, със сърце, без грим,
не говори ми за раздяла,
затуй, че си измамният любим.

И какво, че вярвам във измама,
нали в нощта, под голата луна
ръцете си държим ний двама,
изтръпнали от страст, от лудостта.

И ще се усмихвам след това,
какво от туй, че малко ще горчи,
преглъщайки пареща сълза
и споменът за тебе ще боли.

© Галя Николова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??