Jul 27, 2007, 8:52 PM

Обречена любов 

  Poetry
527 0 5
Оглеждам се в очите ти
като в кристално огледало,
чувствени потръпват устните,
 огън изгаря цялото ми тяло.

Сълза по бузата се стече,
търкулнала се отведнъж
и като любовта обречена,
тя тупна на голата ми гръд.

Сега отдавам ти се цяла,
с устни, със сърце, без грим,
не говори ми за раздяла,
затуй, че си измамният любим.

И какво, че вярвам във измама,
нали в нощта, под голата луна
ръцете си държим ний двама,
изтръпнали от страст, от лудостта.

И ще се усмихвам след това,
какво от туй, че малко ще горчи,
преглъщайки пареща сълза
и споменът за тебе ще боли.

© Галя Николова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??