Обречена любов
Ще приседна кротко в скута на морето -
ще взема шепа пясък от брега,
и ще отмервам бавно времето
(не искам пясъчен часовник) на твоето завръщане.
Вълните леко ще ме понесат, щураци са,
но ще ме галят нежно – тъй както ти – със своята ръка.
И ще отмиват бавно всяка болка,
която в мен оставаше за спомен, след него.
Когато сам реши, че всичко свършва и тръгна си
- непоклатим, бездумен (не трябваше ли двама да решим?).
Дори от сълзите ми не се е жегнал.
И време ли е да му кажа: Сбогом?!
Че тази наша обич бе прокълната от зли очи
обречена, захвърлена… във огън.
Няма да говоря! Ще му кажа просто сбогом…
Дано да е щастлив, с нея, или… със другата, не знам.
И нека пак по пътя си да продължи.
Дори не искам и назад да се обърне.
Сега съм друга… И не плача вече.
Докосвайки се до един различен свят -
(а животът ми единствен ми подлага крак?!),
но… задържах се. Този път не ще да падна…
Дори с цената на изгубени мечти, ще се опитам
на земята отново да остана, защото ти подаде своята ръка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
, отново
