Обречена любов
Ще приседна кротко в скута на морето -
ще взема шепа пясък от брега,
и ще отмервам бавно времето
(не искам пясъчен часовник) на твоето завръщане.
Вълните леко ще ме понесат, щураци са,
но ще ме галят нежно – тъй както ти – със своята ръка.
И ще отмиват бавно всяка болка,
която в мен оставаше за спомен, след него.
Когато сам реши, че всичко свършва и тръгна си
- непоклатим, бездумен (не трябваше ли двама да решим?).
Дори от сълзите ми не се е жегнал.
И време ли е да му кажа: Сбогом?!
Че тази наша обич бе прокълната от зли очи
обречена, захвърлена… във огън.
Няма да говоря! Ще му кажа просто сбогом…
Дано да е щастлив, с нея, или… със другата, не знам.
И нека пак по пътя си да продължи.
Дори не искам и назад да се обърне.
Сега съм друга… И не плача вече.
Докосвайки се до един различен свят -
(а животът ми единствен ми подлага крак?!),
но… задържах се. Този път не ще да падна…
Дори с цената на изгубени мечти, ще се опитам
на земята отново да остана, защото ти подаде своята ръка.
© Нели All rights reserved.
, отново
