Dec 8, 2007, 12:32 PM

Обречена любов 

  Poetry
583 0 16

Ще приседна кротко в скута на морето -

ще взема шепа пясък от брега,

и ще отмервам бавно времето

(не искам пясъчен часовник) на твоето завръщане.

 

Вълните леко ще ме понесат, щураци са,

но ще ме галят нежно – тъй както ти – със своята ръка.

И ще отмиват бавно всяка болка,

която в мен оставаше за спомен, след него.

 

Когато  сам реши, че всичко свършва и тръгна си

- непоклатим, бездумен (не трябваше ли двама да решим?).

Дори от  сълзите ми не се е жегнал.

И време ли е да му кажа: Сбогом?!

 

Че тази наша обич бе прокълната от зли очи

обречена, захвърлена… във огън.

Няма да говоря! Ще му кажа просто сбогом…

Дано да е щастлив, с нея, или… със другата, не знам.

 

И нека пак по пътя си да продължи.

Дори не искам и назад да се обърне.

Сега съм друга… И не плача вече.

Докосвайки се до един различен свят -

 

  животът ми единствен ми подлага крак?!),

но… задържах се. Този път не ще да падна…

Дори с цената на изгубени мечти,  ще се опитам

на земята отново да остана, защото ти подаде своята ръка.

© Нели All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??