Обречена на самота

26.04.2008 г., 7:47 ч.

Поезия » Любовна

709 0 3

Не беше толкова трудно да простя,

колкото да замълча, че с нея те видях в нощта -

как прегръщаше я с топлина,

а настрани остана само ранена моята душа.

Галеше косите ú, както моите преди,

целуваше очите ú,

без да разбереш, че и мен ще ме боли.

Обичай тази, която ти избра,

но направи я щастлива,

а не както мен обрече на самота...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

natiii (Наташа Басарова)

2008-05-02T14:22:35+03:00

Прегръдки за този чудесен стих,скъпа Валя!!!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-04-26T23:18:54+03:00

Пишеш с наранена душа, мила Валентина.
нежно и тъжно...усмихни се...с обич.
pavli (Павлина Петрова)

2008-04-26T18:13:39+03:00

Поправям ви за втори път - нощта - правилно е така да се изпише. Моля, не заличавайте буквата "т". Ако го саморедактирате отново с грешки, ще бъде изтрито.