valani (ВАЛЕНТИНА СПИРОВА)
106 780
Apr 26, 2008, 7:47 AM

Обречена на самота 

  Poetry » Love
711 0 3

Не беше толкова трудно да простя,

колкото да замълча, че с нея те видях в нощта -

как прегръщаше я с топлина,

а настрани остана само ранена моята душа.

            Галеше косите ú, както моите преди,

                            целуваше очите ú, 

 без да разбереш, че и мен ще ме боли.

Обичай тази, която ти избра,

но направи я щастлива,

а не както мен обрече на самота...

© ВАЛЕНТИНА СПИРОВА All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Прегръдки за този чудесен стих,скъпа Валя!!!
  • Пишеш с наранена душа, мила Валентина.
    нежно и тъжно...усмихни се...с обич.
  • Поправям ви за втори път - нощта - правилно е така да се изпише. Моля, не заличавайте буквата "т". Ако го саморедактирате отново с грешки, ще бъде изтрито.
Random works
: ??:??