Обречена на самота

Poetry » Love

968 0 3

Не беше толкова трудно да простя,

колкото да замълча, че с нея те видях в нощта -

как прегръщаше я с топлина,

а настрани остана само ранена моята душа.

Галеше косите ú, както моите преди,

целуваше очите ú,

без да разбереш, че и мен ще ме боли.

Обичай тази, която ти избра,

но направи я щастлива,

а не както мен обрече на самота...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

natiii (Наташа Басарова)

Прегръдки за този чудесен стих,скъпа Валя!!!

2008-05-02T14:22:35+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Пишеш с наранена душа, мила Валентина.
нежно и тъжно...усмихни се...с обич.

2008-04-26T23:18:54+03:00
pavli (Павлина Петрова)

Поправям ви за втори път - нощта - правилно е така да се изпише. Моля, не заличавайте буквата "т". Ако го саморедактирате отново с грешки, ще бъде изтрито.

2008-04-26T18:13:39+03:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0