Обречена на самота

Poetry » Love

969 0 3

Не беше толкова трудно да простя,

колкото да замълча, че с нея те видях в нощта -

как прегръщаше я с топлина,

а настрани остана само ранена моята душа.

Галеше косите ú, както моите преди,

целуваше очите ú,

без да разбереш, че и мен ще ме боли.

Обичай тази, която ти избра,

но направи я щастлива,

а не както мен обрече на самота...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

natiii (Наташа Басарова)

Прегръдки за този чудесен стих,скъпа Валя!!!

2008-05-02T14:22:35+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Пишеш с наранена душа, мила Валентина.
нежно и тъжно...усмихни се...с обич.

2008-04-26T23:18:54+03:00
pavli (Павлина Петрова)

Поправям ви за втори път - нощта - правилно е така да се изпише. Моля, не заличавайте буквата "т". Ако го саморедактирате отново с грешки, ще бъде изтрито.

2008-04-26T18:13:39+03:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0