Обречени двойници...
И тази чаша солена
ще изпия до сетното дъно,
а после горчива, сама и ранена
ще замижа, като котка на тъмно...
Сълзите ми ще се ближат повърхностно,
дълбоката сол се избива донякъде...
А ти отдалеч ще ме гледаш безрадостно,
усетил, че била съм всичко - навсякъде...
Небето ще спи в полумрака порядъчно,
забравило служба и дъжд вместо плач,
а после ще блесне във Слънце загадъчно,
победно и гордо, подобно на гладен палач...
Подпряна глава върху снимка любима,
ще рони невикана болка без чест...
А вън през прозореца слънчева зима
ще умножи лудостта му със липсваща вест.
. . .
И този извор солен
ще изпие до сетното дъно,
а после горчив, сам и ранен
ще замижи, като котка на тъмно...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симона Гълъбова Всички права запазени
