И тази чаша солена
ще изпия до сетното дъно,
а после горчива, сама и ранена
ще замижа, като котка на тъмно...
Сълзите ми ще се ближат повърхностно,
дълбоката сол се избива донякъде...
А ти отдалеч ще ме гледаш безрадостно,
усетил, че била съм всичко - навсякъде...
Небето ще спи в полумрака порядъчно,
забравило служба и дъжд вместо плач,
а после ще блесне във Слънце загадъчно,
победно и гордо, подобно на гладен палач... ...