Обречено на непрочитане
На Николай
Сега си тръгвам. Адски ще ти липсвам.
И дълго ще привикваш да ме нямаш.
Ще секна като стих. Не ме дописа.
Не се вини. Писалката е нямата.
Сега ще си вървя. Върни ми рамото.
Ще бъда кучка. Бързо ще зарасне.
След мен ще ти остане само раната
от вчерашната гордост, че си властвал.
Сега си тръгвам. С цялата си жертвеност,
с приемната за твойте отчаяния,
с лечебната си смърт. Съвсем естествено.
Не си виновен. Ти Си Оправдание
за нощите, прогнили в недоспиване,
за празните седалки на такситата,
за капковото, тихо самоубиване...
дори и за това, че не попита
дали си тръгвам. Няма ли да падна
по пътя си, понесла твойте трупове...
След вярата, която ми открадна,
не стига просто кръст да те изкупя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Мавродинова Всички права запазени
