Обречено на непрочитане 

2663 1 40

 На Николай

 

Сега си тръгвам. Адски ще ти липсвам.

И дълго ще привикваш да ме нямаш.

Ще секна като стих. Не ме дописа.

Не се вини. Писалката е нямата.

 

Сега ще си вървя. Върни ми рамото.

Ще бъда кучка. Бързо ще зарасне.

След мен ще ти остане само раната

от вчерашната гордост, че си властвал.

 

Сега си тръгвам. С цялата си жертвеност,

с приемната за твойте отчаяния,

с лечебната си смърт. Съвсем естествено.

Не си виновен. Ти Си Оправдание

 

за нощите, прогнили в недоспиване,

за празните седалки на такситата,

за капковото, тихо самоубиване...

дори и за това, че не попита

 

дали си тръгвам. Няма ли да падна

по пътя си, понесла твойте трупове...

След вярата, която ми открадна,

не стига просто кръст да те изкупя.

© Елица Мавродинова Всички права запазени

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

© 2003-2017, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.