Обречено на непрочитане
На Николай
Сега си тръгвам. Адски ще ти липсвам.
И дълго ще привикваш да ме нямаш.
Ще секна като стих. Не ме дописа.
Не се вини. Писалката е нямата.
Сега ще си вървя. Върни ми рамото.
Ще бъда кучка. Бързо ще зарасне.
След мен ще ти остане само раната
от вчерашната гордост, че си властвал.
Сега си тръгвам. С цялата си жертвеност,
с приемната за твойте отчаяния,
с лечебната си смърт. Съвсем естествено.
Не си виновен. Ти Си Оправдание
за нощите, прогнили в недоспиване,
за празните седалки на такситата,
за капковото, тихо самоубиване...
дори и за това, че не попита
дали си тръгвам. Няма ли да падна
по пътя си, понесла твойте трупове...
След вярата, която ми открадна,
не стига просто кръст да те изкупя.
© Елица Мавродинова All rights reserved.
