15.12.2016 г., 18:47

Обръщение

637 0 0

Ще спреш ли?
Не искам!
Не мога!
Не зная как!
А кога — също...


Ще се бунтуваш?
Да, срещу теб.
Срещу него
и — тях, 
и — всички!


Но защо?
Защото огън червен съм
и жарава измъчена,
и в плен съм
на любов изгубена...


Ще бутам и ритам
и крещя! 
Ще лудея,
но няма да спра
и не ще влезна
в таз клетка — в ума,
тихичко там да си тлея.


Ех, милост имай поне?!
И пак ще ти кажа аз — Не!
Само болка и ужас ще сея!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Звънче. Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...