Обръщение

Poetry » Other

636 0 0

Ще спреш ли?
Не искам!
Не мога!
Не зная как!
А кога — също...

Ще се бунтуваш?
Да, срещу теб.
Срещу него
и — тях,
и — всички!

Но защо?
Защото огън червен съм
и жарава измъчена,
и в плен съм
на любов изгубена...

Ще бутам и ритам
и крещя!
Ще лудея,
но няма да спра
и не ще влезна
в таз клетка — в ума,
тихичко там да си тлея.

Ех, милост имай поне?!
И пак ще ти кажа аз — Не!
Само болка и ужас ще сея!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0