До съвършенство владеят

изкуството

на жестомимичния превод

                                   егоцентричните люде

на север от Петрич.

В онемялата крепост –

                        някога Сердика.

Свити в консервените кутии

на артистите-просяци,

опрели гръб о стените от камък,

изгубени из тъмите на подлезите,

ламаринени, голи и боси,

думите молят за подаяние

окъснелите пътници;

ала и те, както всичко тук,

са безплътни...

-------------------

Бяха нужни едва

няколко кратки откоса.

Няколко късноразсекретени

папки със доноси.

Затишие пред буря (но не в чаша вода).

Домовете на шопите

                  се превърнаха в кошери.

Внезапно изтръгнати

                 от блажения унес...

ЛЕВИТЕ:

–        Твърде е късно!

–        Не е разумно!

ДЕСНИТЕ:

–        Мълчете!

–        Тук върлува будната съвест!

Окупираха,

         узурпираха

                 сградите с герба,

в близост до ЦУМ.

Постигнаха една

тиха победа (но не Пирова).

Откъслечни възгласи,

                      раздвижване, шум,

с лозунги:

,,Свобода и присъствие на международната сцена’’

!Побързайте!

!Информирайте се!

!Не бъдете пасивни!

И все пак – не ходетe

                      на север от Петрич.