12.12.2025 г., 17:33

Обща светлинка

62 0 0

Отидоха си всичките премеждия.

Опитът ни за тях бе твърде скромен.

Лъжехме се, че са надежди, а?

Но от надеждата да ги преминем няма помен.

 

Сега се движим по хлъзгавото дъно.

Няма накъде повече да падаме.

Болката от душите ни се изля напълно.

А празнотата в тях ни пречи да страдаме.

 

Движим се сляпо в тъмнината.

Толкова далеч е от тук върхът.

Събираме от миналото топлината,

за да не секне от бъдещето ни дъхът,

 

понеже няма премеждия пред нас.

На тяхно място са безкрайни планини.

И нямаме ни карта, ни компас,

за да стигнем здрави до дълбоки старини.

 

И все пак не спираме да вървим.

Създадохме си обща светлинка.

Тя ни кара стълби да градим -

стъпало по стъпало от всяка добринка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Биби Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...