Обща светлинка

Отидоха си всичките премеждия.

Опитът ни за тях бе твърде скромен.

Лъжехме се, че са надежди, а?

Но от надеждата да ги преминем няма помен.

Сега се движим по хлъзгавото дъно.

Няма накъде повече да падаме.

Болката от душите ни се изля напълно.

А празнотата в тях ни пречи да страдаме.

Движим се сляпо в тъмнината.

Толкова далеч е от тук върхът.

Събираме от миналото топлината,

за да не секне от бъдещето ни дъхът,

понеже няма премеждия пред нас.

На тяхно място са безкрайни планини.

И нямаме ни карта, ни компас,

за да стигнем здрави до дълбоки старини.

И все пак не спираме да вървим.

Създадохме си обща светлинка.

Тя ни кара стълби да градим -

стъпало по стъпало от всяка добринка.