Обстановка
Къде стопи се аленият пламък,
кога изчезна нашата любов,
живеем в омагьосан замък,
живот безсмислен и суров.
Омразата сред нас върлува,
и няма лек ни там, ни тук,
щом твърде трудно ни се струва,
да стоплим с обич някой друг.
Сълзи блещукат във очите,
лицето сгърчено мълчи,
тук само болка се прочита,
и остър нож в дланта стърчи.
Потъна нежността в забрава,
нацапани сме с кал и кръв,
и само думите остават,
да спорим кой ще мрази пръв.
Реки от черен гняв ни давят,
останахме дори без смях,
и Господът ни изоставя,
за да се стъпчем в този грях.
Кажи ми редно ли е, друже,
да водим толкова войни,
щом никой няма да излъжем,
щом пак оставаме сами.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислава Стефанова Всички права запазени
