safarimacka (Станислава Стефанова)
15 2
Dec 3, 2007, 1:21 PM

Обстановка 

  Poetry » Love
537 0 7

Къде стопи се аленият пламък,

кога изчезна нашата любов,

живеем в омагьосан замък,

живот безсмислен и суров.

 

Омразата сред нас върлува,

и няма лек ни там, ни тук,

щом твърде трудно ни се струва,

да стоплим с обич някой друг.

 

Сълзи блещукат във очите,

лицето сгърчено мълчи,

тук само болка се прочита,

и остър нож в дланта стърчи.

 

Потъна нежността в забрава,

нацапани сме с кал и кръв,

и само думите остават,

да спорим кой ще мрази пръв.

 

Реки от черен гняв ни давят,

останахме дори без смях,

и Господът ни изоставя,

за да се стъпчем в този грях.

 

Кажи ми редно ли е, друже,

да водим толкова войни,

щом никой няма да излъжем,

щом пак оставаме сами.

© Станислава Стефанова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??