Объркан
Объркан
Не е слабост това
да си пред мен в цвят "мило-смутено".
Да ме имаш едва,
а да преливаш в "ярко-ранено".
И когато сега
съм така глупаво недостъпна...
В леко сладка нега
да ме караш най-просто да тръпна.
Ти - уж от стомана,
а само да дишаш в косите ми...
Да съм ти Диана
и да обсипеш с нежност дните ми.
И тюл мракът изплел
да ни скрие от всичко ненужно.
Над мен да си се свел
без да мислиш за... - колко е сложно...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светла Асенова Всички права запазени
