ОБЪРКАН СВЯТ
ОБЪРКАН СВЯТ
Няма вече обич, вяра,
хората не са добри.
Всеки с някого се кара,
трупат вещи и пари.
Отчуждение голямо
легна бавно между нас.
Няма вече братско рамо,
няма вече искрен глас.
Във жестоките скандали
хвърляме се без да спрем.
Никой никого не жали,
озлобихме се съвсем.
Като кучета свирепи
се нахвърляме със бяс.
И сме глухи, и сме слепи
за света около нас.
Никога не се щадиме,
упорито все спорим!
Непрекъснато крещиме
и енергия хабим.
Нервите ни, от въжета
да са, ще се скъсат пак.
След кавга такваз, проклета,
ще ни хване даже рак.
Тъй е, винаги нехаем
за човека мил, любим.
После плачем и се каем,
след като го унижим.
Станахме нахални, дръзки,
няма дисциплина, ред.
Всичко се постига с връзки,
с власт, пари или рушвет.
Подлостта навред се шири,
разцъфтяват фалш, разврат.
Кражбите и те не спират
в този тъй объркан свят.
Няма вече обич, вяра,
хората не са добри.
Всеки с някого се кара,
трупат вещи и пари.
20. 09. 1982 г.
Кюстендил
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емил Манов Всички права запазени
