Harlequin (Ивайло Динков)
49 1063
8.07.2008 г., 18:00 ч.

Обърнато време 

  Поезия
1551 1 37

 

Отсреща на балкона, уж сред хората,

една старица шие своя гоблен.

Но всъщност е сама насред умората.

Прегърбена. Смалена. Като спомен.

 

Тя шие своя гоблен, но къде ли е

сърцето, дето ще му се порадва?

Това последно свое ръкоделие

едничко тя след себе си оставя.

 

Току поглежда тази празна улица,

като че още тайно се надява,

че липсата е просто зла приумица.

Кошмар по изгрев, който се стопява.

 

Очите й отдавна са пресъхнали -

от сълзите конците си изпреде.

Като на пресен гроб цветчета цъфнали

изникват бод след бод под поглед сведен.

 

Смъртта без време й отне най-скъпото.

Сега старицата бродира дните,

които й остават до отвъдното.

И моли се да свършат със конците.

 

Остава само да довърши гоблена -

нали така му беше обещала?

И ще го отнесе при него. Спомена.

Къс майчина любов, плата втъкала.

 

..........................................................

 

Когато наобратно тръгне времето,

децата плащат във аванс за греховете.

А белите коси забрадно черни са.

Да надживееш син е тъжно. И нелепо.

 

© Ивайло Динков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??