Обърнато време
Отсреща на балкона, уж сред хората,
една старица шие своя гоблен.
Но всъщност е сама насред умората.
Прегърбена. Смалена. Като спомен.
Тя шие своя гоблен, но къде ли е
сърцето, дето ще му се порадва?
Това последно свое ръкоделие
едничко тя след себе си оставя.
Току поглежда тази празна улица,
като че още тайно се надява,
че липсата е просто зла приумица.
Кошмар по изгрев, който се стопява.
Очите й отдавна са пресъхнали -
от сълзите конците си изпреде.
Като на пресен гроб цветчета цъфнали
изникват бод след бод под поглед сведен.
Смъртта без време й отне най-скъпото.
Сега старицата бродира дните,
които й остават до отвъдното.
И моли се да свършат със конците.
Остава само да довърши гоблена -
нали така му беше обещала?
И ще го отнесе при него. Спомена.
Къс майчина любов, плата втъкала.
..........................................................
Когато наобратно тръгне времето,
децата плащат във аванс за греховете.
А белите коси забрадно черни са.
Да надживееш син е тъжно. И нелепо.
© Ивайло Динков All rights reserved.
