Отсреща на балкона, уж сред хората,
една старица шие своя гоблен.
Но всъщност е сама насред умората.
Прегърбена. Смалена. Като спомен.
Тя шие своя гоблен, но къде ли е
сърцето, дето ще му се порадва?
Това последно свое ръкоделие
едничко тя след себе си оставя.
Току поглежда тази празна улица,
като че още тайно се надява,
че липсата е просто зла приумица.
Кошмар по изгрев, който се стопява. ...