Оцелели

Ледените дни ще свършат 
и   огреният от слънце сняг...
Ще се стопли и дъха ни 
и сълзите пак ще рукнат в смях...
Ще се сгреем, да, ръцете ще докосват
пак без предразсъдък и без страх...
Ще си кажем  "колко дълги бяха 
дните зимни и тъгата в тях…"
Ще ни има пак като покарали кокичета, 
свили свойта бяла светлина,
като нежен кукуряк сред преспите,
оцелели като след война…
Оцелели, преживели, презимували, 
ще изгреем над изтръпнала земя, 
топлоструйни, съживени, влюбени 
пролетни…,с разгърнати крила…
Ала днес е скърцащо и злобно, 
зима плоскогърда ни обдишва. 
Днес е безпардонно, невъзможно 
днес е някакси излишно…
Да усещаш, да те има, да си ти…
леденият ден с висулки сини 
ни пробожда чак до кост и как боли 
без надежда някога да мине…