Ледените дни ще свършат
и огреният от слънце сняг...
Ще се стопли и дъха ни
и сълзите пак ще рукнат в смях...
Ще се сгреем, да, ръцете ще докосват
пак без предразсъдък и без страх...
Ще си кажем "колко дълги бяха
дните зимни и тъгата в тях…"
Ще ни има пак като покарали кокичета,
свили свойта бяла светлина,
като нежен кукуряк сред преспите,
оцелели като след война… ...