24.04.2024 г., 17:29 ч.

Оцелял, за да обичам 

  Поезия » Любовна, Философска
216 2 0
Понеже сте ме пращали при дяволи
през ада и в десета планина,
едва ли нещо друго се надявахте,
увѝ но скоро няма да умра!
Напук на завистта и проклетѝята,
мен Господ забрани ми всяка мъст.
Щом всеки път понечил да убия
сам вярата си, срещах кръст.
И кланях се над бездни по размер,
сълзите ми се сливаха със восък.
Аз чаша не изпил след гроздобер,
преливах с вино утешило просяк... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Предложения
: ??:??