ОЦЕЛЯВАНЕ
В мълчаливо крещящите лудници
безразсъдство от гняв е обзето.
В непорочност отгледани блудници
с ризи бели пристягат сърцето.
До беззъбост са зли санитарите,
факли с тъмногорящо безумство.
От леглата висят катинарите.
Здравомислие крия с бездумство.
От безпаметност мислите плачещи
в белота пълнолунност превръщат.
Гарвани, във беззвучие грачещи,
с лекота лудостта ми преглъщат.
В безнадежност превърнати истини,
с примиреност прилъгах душата.
В призрачни коридори, нечистени,
до безгласност крещи тишината.
И почти се развързах до хлабавост.
Безразсъдство на разум обърнах.
А тревожност, превита до гърбавост,
във любов оцеляла превърнах!
03.06.2007 г.
Дарина Дечева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дарина Дечева Всички права запазени
Поздрав!
