През мен минаваш като ураган.
Погълваш ме в стихия огнена.
Душата ми изригва в див вулкан.
От вятъра ревниво гонена.
Сезоните, преливащи пред мен,
са с вкус и мирис от череши.
Охлузват се отново ден след ден.
Разкрили себе си във поглед грешен.
Усещам те със мойте сетива.
Подлъгваш ги. А те нали ти вярват.
Лъжливо се усмихвам във нощта,
а сутрин тихо се разкайвам.
Със песни и душата ми лети.
А ти си там. Отключваш й вратата.
Неистово, във огън тя гори.
Очаква те със роклята позната.
© Пламена Добрева Всички права запазени
роклята е ...Прегърни...МЕ