Очаквам мъничко...
Give me a little...
Днеска ми е сънено и топло,
но без теб не мога да сънувам;
сто луни зачеркнах на небето,
в тъмното, като в утроба, плувам.
Резнах си крилете - закърнели,
раните - прозрачни, тънки, бледи,
скришом във душата ти рисувам
есенни, беззъби слънчогледи.
Как да бъда весела и мила,
дланите ми вече те забравят,
малките трапчинки от смеха ти
ръбове в сърцето ми оставят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Джулиана Кашон Всички права запазени
