Give me a little...
Днеска ми е сънено и топло,
но без теб не мога да сънувам;
сто луни зачеркнах на небето,
в тъмното, като в утроба, плувам.
Резнах си крилете - закърнели,
раните - прозрачни, тънки, бледи,
скришом във душата ти рисувам
есенни, беззъби слънчогледи.
Как да бъда весела и мила,
дланите ми вече те забравят,
малките трапчинки от смеха ти
ръбове в сърцето ми оставят.
© Джулиана Кашон All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
