Мимче (Милена)
38 276
3.08.2010 г., 22:59 ч.

Очакване 

  Поезия » Друга
1306 0 3
Градът от студа се оплака.
Зимата тръгна така – недовършена.
Обиди се, тръсна си шала
и гордо пое.
Потрепна нещо в глухите
му улици,
очакване за пролет, може би...
Огледаха се дремещи капаци,
готови да пропуснат
слънчев лъч...
Комините – засрамени пушачи –
издишаха последния си
пушек към небето.
До следващата зима
ще са въздържатели...
Дърветата напрегнаха корони,
раздвижиха се
спящите им корени...
Очакваха да се завърнат
всичките им обитатели.
И само птиците от общата
заблуда неизлъгани
подскачаха с премръзнали
крачета.
И страдаха за топлия комин
настръхналите от студа врабчета.
А пролетта не дойде.
Градът остана странно
празен – учуден, гол
и без сезон.
И вместо да жадува пролет
той подири с поглед зимата:
Ела, завий ме
с твоя снежен шал,
най-чакана от всичките любими!

© Милена Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Понякога и снежният шал е спасение - хареса ми!
  • Доре,
    съвсем сме в унисон!
    Благодаря!
  • Студеното унило стиска
    в продънените джòбове
    дъха си хапещ и мъглите.
    И по комините се лута.
    И пътя дири си -
    към следващата зима.
Предложения
: ??:??