Очакване
Градът от студа се оплака.
Зимата тръгна така – недовършена.
Обиди се, тръсна си шала
и гордо пое.
Потрепна нещо в глухите
му улици,
очакване за пролет, може би...
Огледаха се дремещи капаци,
готови да пропуснат
слънчев лъч...
Комините – засрамени пушачи –
издишаха последния си
пушек към небето.
До следващата зима
ще са въздържатели...
Дърветата напрегнаха корони,
раздвижиха се
спящите им корени...
Очакваха да се завърнат
всичките им обитатели.
И само птиците от общата
заблуда неизлъгани
подскачаха с премръзнали
крачета.
И страдаха за топлия комин
настръхналите от студа врабчета.
А пролетта не дойде.
Градът остана странно
празен – учуден, гол
и без сезон.
И вместо да жадува пролет
той подири с поглед зимата:
Ела, завий ме
с твоя снежен шал,
най-чакана от всичките любими!
Зимата тръгна така – недовършена.
Обиди се, тръсна си шала
и гордо пое.
Потрепна нещо в глухите
му улици,
очакване за пролет, може би...
Огледаха се дремещи капаци,
готови да пропуснат
слънчев лъч...
Комините – засрамени пушачи –
издишаха последния си
пушек към небето.
До следващата зима
ще са въздържатели...
Дърветата напрегнаха корони,
раздвижиха се
спящите им корени...
Очакваха да се завърнат
всичките им обитатели.
И само птиците от общата
заблуда неизлъгани
подскачаха с премръзнали
крачета.
И страдаха за топлия комин
настръхналите от студа врабчета.
А пролетта не дойде.
Градът остана странно
празен – учуден, гол
и без сезон.
И вместо да жадува пролет
той подири с поглед зимата:
Ела, завий ме
с твоя снежен шал,
най-чакана от всичките любими!
© Милена All rights reserved.
