Очакване
Очакване
Тя с гръб стои и чака,
а времето безмилостно протака.
Тя стои и гледа към морето
как в пясъка играе си
на онези двама влюбени детето.
Тя сълзи в пясъка проронва
и част от него във водите се отронва.
Стои сама и чака,
а времето играе си като детето и протака.
Чака и гледа в далечината
кога ще види усмивката така позната.
Мисли, помни неговия образ,
който само в нейните очи е на показ.
Стои и чака времето да се сети
нейния любим да се върне да подсети...
че тя стои сама с гръб и чака край морето
на тяхната взаимна обич детето.
Но той все се губи и не идва,
а приливът приижда ли, приижда...
Слънцето вече изморено залязва
- морето с лъчите си остри прорязва.
Детето пясъчно, от мечтите ù
родено, се прибира
и заедно с последната слънчева
светлинка умира...
а тя стои с гръб и чака
той да не изпусне влака...
но времето като дете си играе и протака...
продължава своята игра
да разделя и събира
и усмивката от лицето ù да изтрива.
Но тя наивна стои с гръб и чака...
той да се върне...
... да не изпусне влака...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цветослава Младенова Всички права запазени
...за мен е голямо удоволствие да общувам с хора,като вас!Благодаря!!!
