Една жена те чака да си дойдеш

Една жена те търси сред тълпата

Една жена мечтае да ти сготви

Любимия десерт, основно и салата

Тя всяка нощ се буди запъхтяна

Оглежда стаята и празното легло

Не те намира и се сгушва в юргана

Унася се във сън, прошепвайки "дано"

И всеки шум, дочут от коридора

Напомня  стъпките от твоите крака

Първо вълнение, а след това умора

Обземат я и тъжно питат "докога"

И всеки ден, щом слънцето залезе

Тя пак се свива в своята обвивка

И не желае, а и няма сили да излезе

И сянка е сега, където бе усмивка

А после някак си животът я превръща

В безчувствено, безизразно създание

Загубена в мечтата ѝ, че се завръщаш

Не ѝ остава даже помен от съзнание

Сега е празна, като кух пашкул

Като някогашен дом на пеперуда

Историята ѝ всеки знае и е чул

Говори се, че вече е напълно луда

* * *

Една жена е уморена да те чака

За теб напомня само пръстен на ръката

Тя все по-рядко вперва поглед в мрака

И все по-рядко се заслушва в тишината...