12.02.2022 г., 19:24 ч.

Очакване 

  Поезия » Пейзажна
367 1 5

В призрачната тишина блести луна.

Сняг, в цвят лила в дворове и пътеки,

следи замита вятър, като с метла

улиците тихи със снежинки дребни.

 

А мразовитата мъгла, покри света.

Един прозорец свети – сякаш слънце грее.

Очаква гост навярно завръщащ се сега,

от странство… Може всеки миг да влезе.

 

И да улучи точния момент –

кафе в джезве на печката завира.

Във миг такъв - съдбовен, вдъхновен,

дай, Боже, ангели да ги закрилят.

© Ирен Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??