Хапе мартенският вятър, чупи зъби в скалите
дрипи в шума е размятал, мери висоти с орлите.
А под снежните потоци пролет диша с топла пазва
в минзухарите се крие, с кукуряка си приказва.
Младост в тънката тревица, сили сбира, слънце пие...
Гуглесто само кокиче, тъничко вратле там вие.
Ту бълбука, ту притихва в чуруликащи улуци...
пролет чакана с надежда, да разпукне с цветни звуци.