Раняваш ме с ръждиво острие, със заминаването си внезапно, със липсата на двете ти ръце, със миглите, очите и нослето и с одухотвореното лице, оставяш ме на снимки да живея.
Не, аз не възклицавам, а разказвам. Сили нямам вече, само слух... Дали ще тропне някои, нещо, аз знам, че ти не си... Врата ли... токче... ключове... имейл... писмо? На всичко съм доволен, заради надежда може би...
Не те очаквам вече, но разгръщам твоите писма. Не мисля, само гледам... аз нямам спомени, но виждам във бъдещето... твоята душа!
Не съм си тръгнала внезапно,
всичко беше предопределено.
От жестове и думи стана ясно
и времето ни бе определено.
Вплетоха се пътищата ни за миг,
няма спомен,само силуети в мрака
и разминахме се ...Днес чувам вик
обръщам се и виждам –някой чака...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.