25.09.2006 г., 11:56

ОЧАКВАНЕ

Поезия

923 0 9

Очакване

Раняваш ме с ръждиво острие,
със заминаването си внезапно,
със липсата на двете ти ръце,
със миглите,
очите и нослето
и с одухотвореното лице,
оставяш ме на снимки да живея.

Не, аз не възклицавам,
а разказвам.
Сили нямам вече,
само слух...
Дали ще тропне някои, нещо,
аз знам, че ти не си...
Врата ли... токче... ключове... имейл... писмо?
На всичко съм доволен,
заради надежда може би...

Не те очаквам вече,
но разгръщам твоите писма.
Не мисля, само гледам...
аз нямам спомени, но виждам
във бъдещето... твоята душа!

ЧАР...25.09.06...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Меричка (Мери Попинз)

Това някъде във "тъмното" ми е убягнало, сега ще го повдигнемммм...

2007-03-29T22:58:35+03:00
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Много е тъжно,но стиха ти наистина е ВЕЛИК!

2006-09-26T12:29:51+03:00
kity (Людмила Нилсън)

Тъжно!!!Бъди силен, нали

2006-09-26T00:12:12+03:00
Dimi (Дими Фильова)

Тъжно!

2006-09-25T21:45:14+03:00
Laska (Ласка Александрова)

Тъжен стих .... но хубав!!!

2006-09-25T19:07:26+03:00