25.09.2006 г., 11:56 ч.

ОЧАКВАНЕ 

  Поезия
743 0 9
Очакване


Раняваш ме с ръждиво острие,
със заминаването си внезапно,
със липсата на двете ти ръце,
със миглите,
очите и нослето
и с одухотвореното лице,
оставяш ме на снимки да живея.

Не, аз не възклицавам,
а разказвам.
Сили нямам вече,
само слух...
Дали ще тропне някои, нещо,
аз знам, че ти не си...
Врата ли... токче... ключове... имейл... писмо?
На всичко съм доволен,
заради надежда може би...

Не те очаквам вече,
но разгръщам твоите писма.
Не мисля, само гледам...
аз нямам спомени, но виждам
във бъдещето... твоята душа!


ЧАР...25.09.06...

© Чавдар Кунчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??