Sep 25, 2006, 11:56 AM

ОЧАКВАНЕ 

  Poetry
780 0 9
Очакване


Раняваш ме с ръждиво острие,
със заминаването си внезапно,
със липсата на двете ти ръце,
със миглите,
очите и нослето
и с одухотвореното лице,
оставяш ме на снимки да живея.

Не, аз не възклицавам,
а разказвам.
Сили нямам вече,
само слух...
Дали ще тропне някои, нещо,
аз знам, че ти не си...
Врата ли... токче... ключове... имейл... писмо?
На всичко съм доволен,
заради надежда може би...

Не те очаквам вече,
но разгръщам твоите писма.
Не мисля, само гледам...
аз нямам спомени, но виждам
във бъдещето... твоята душа!


ЧАР...25.09.06...

© Чавдар Кунчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??