25 sept 2006, 11:56

ОЧАКВАНЕ 

  Poesía
782 0 9
Очакване


Раняваш ме с ръждиво острие,
със заминаването си внезапно,
със липсата на двете ти ръце,
със миглите,
очите и нослето
и с одухотвореното лице,
оставяш ме на снимки да живея.

Не, аз не възклицавам,
а разказвам.
Сили нямам вече,
само слух...
Дали ще тропне някои, нещо,
аз знам, че ти не си...
Врата ли... токче... ключове... имейл... писмо?
На всичко съм доволен,
заради надежда може би...

Не те очаквам вече,
но разгръщам твоите писма.
Не мисля, само гледам...
аз нямам спомени, но виждам
във бъдещето... твоята душа!


ЧАР...25.09.06...

© Чавдар Кунчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??