22.01.2009 г., 21:21

Очакване

1.1K 1 25
Нищо не е както досега...
Ти си друг. И аз съм по-различна.
Няма трепет, радост и тъга.
Просто... уморих се да обичам...

Твърде дълго огън жив горя.
А сега запалваш жалки свещи.
Дълго рових с пръсти във жарта.
Имах да ти казвам още нещо...

Но уви, умряла бе мечтата...
Аз се молех в глух и празен храм.
А ключът се счупил във вратата
и затворил изхода оттам.

Ала все пак, днес не съжалявам.
Аз открих в живота красота -
да обичаш и да се раздаваш,
без да търсиш никакви права.

Затова, дори и наранена,
любовта си искам да дочакам!
Може би е минала край мене...
Може би стопила се е в мрака...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бианка Габровска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...